Posts Tagged ‘история на спалнята’
Назад във времето- история на спалнята
Средновековното ложе не впечатлявало с размерите. Предназначено за честите нощувки в обора, то било доста скромно и аскетично. Изобилието на дърворезба и украшения се появило през готическата епоха. Но пълно „безпределно“ украсяване спалнята достигнала през епохата на барока. Интериорите на дворцовите спални по разкош на гарнитурите съперничели с тронната зала. Особено си струва да споменем парадната приемна, която фактически била приемна и кабинет. Леглото там присъствало чисто номинално и не се използвало за спане. Спели в скромно обзаведените „вседневни спални„.
Отопление и осветление
По време на своето стихийно установяване спалнята не винаги била най-топлото помещение. Спящите феодали се увивали в одеяла и кожени покривала, взимали в леглото си всевъзможни грейки за крака, верни васали или домашни животни. Интересен факт: известната на всички кучешка порода – пудела – била създадена специално за топлене. Затова тези животни почти не се скубят и са лишени от характерна миризма.
Тапицирането на стените с дървени панели, плат или кожа внесли своята лепта за важната топлоизолация на спалнята. И накрая отопляването с печки, което през XIV-XV в. станало задължително условие за обзавеждането на тази част от жилището, окончателно направило спалното помещение комфортно. По-топла от него отсега нататък била само детската.
Подовете в спалните се правели каменни (застлани с килими или кожи) или дървени. Последните понякога се обвивали със сукно (преди всичко зелено).
Осветявали се спалните в началото оскъдно. В Древна Гърция и Рим тези помещения въобще били лишени от естествено осветление, а източник на изкуствена светлина имали само един, по-рядко – два. Когато спалнята се присъединила към парадните помещения, метаморфозата веднага докоснала и осветяването. Освен това в стаята сега прониквала светлина от два-три прозореца, тя още и богато се украсявала с полилеи, бра, торшери и жирандоли (малки настолни свещници, напомнящи полюлей , стоящ на поставка).
След като спалнята сама по себе си станала обичайна в продължение на XV – XVI в., следваща крачка станало предоставянето на отделни спални стаи за различни членове от семейството, за да раздели през нощта децата и родителите.
Спалнята е важно помещение в дома. За значимостта на спалнята говори това, че в много страни дома или апартамента на пръв поглед се характеризира от количеството спални. Йерархията на спалните в дома често съответства на йерархията в семейството: главната спалня е определена за главата на семейството, детските —за децата, гостите —за гости. В богатите домове има спални за прислугата.
История на спалнята
За нашите примитивни предци, първобитните хора, спалнята изглеждала просто малка вдлъбнатина в земята, окръжена с купчина земя и листа. Но даже на този ранен стадий в развитието на човечеството изборът на място за сън се определял от множество условия, които остават с нас и до днес. Спалнята даже в своите най- примитивни форми трябва да бъде надеждно място, където можеш да се почувстваш в безопасност. Без чувство на безопасност трудно ще заспиш. В незапомнени времена леглото не било на особена почит, тъй като да било прието да се спи заедно,един до друг цялото племе – с цел защита от диви зверове. Едва ли някой се решавал да спи насаме. Преди повече от 5000 години назад, по думите на историците, се появило помещение, което можело да се нарече индивидуална спалня. Такива покои за почивка били за първи път създадени в древния Шумер, и не е учудващо, че такъв «ексклузив» бил предназначен само за властелина. Жените му можели да делят ложето с него само от време на време, а спели естествено в общите помещения. Византийското царстване имало противоположни устои. Там на жените се полагало да спят на кревати, в апартаменти, а на мъжете се отделяло място за сън в обработените вдлъбнатини на стените. В Египет не само фараоните имали спални, но и позволили на жените и децата също да имат отделни стаи.
Първите в историята легла напомняли по-скоро кутия, напълнена със сено, пух, рогозки. Обаче постепенно, когато приготвянето за сън се издигнало до равнището на ритуал, към ложето започнали да прилагат по-високи изисквания. Копринените украсени дрехи, подавани от прислугата на богатите мъже и жени , били приятни и меки, изящни балдахини, отиващи под тавана на спалните защитавали от излишни погледи и досадни насекоми, а спалното бельо, ушито от атлаз или коприна, дарявало пребиваването в такова легло с особен шик и комфорт. Първите разкошни спални представлявали огромни зали, за поддържането на топлината в които отивало огромно количество дърва, но независимо от това в спалните се запазвала прохлада.
До петнайсетото столетие отделната стая за сън била привилегия на кралете; селяните обикновено спели в същата голяма стая, където приготвяли храната и ядели, често делейки тази стая със своите животни.
Тези спални, които сега смятат за класически, класически са толкова с конструкцията, колкото с изработването. Във формата на класическата спалня от наши дни древните гърци внесли друг важен елемент – цилиндрични възглавници (за канапе), възглавници и пухени матраци. Някои съвременни мебелни фабрики произвеждат легла ,произходът на които е в историята на Древен Рим. Например, леглата-ладии били изобретени именно там и тогава. Древните римляни създали прецедентите на спалния разкош: правели легла напълно от скъпоценни метали. Нерон например имал златно легло. Сега тази тенденция отново е актуална.
Средните векове с тяхното бурно териториално преразпределяне отначало никак не отбелязвали спалнята. Феодалът се отделял от спящата челяд с балдахин. Балдахин (от италианското Baldacchino – копринена тъкан от Багдад) европейците заимствали у арабите. Комплект, състоящ се от ушит балдахин, стенни платна (гоблени), плетено покривало, подгръбници (за леглото и облегалото на креслото), перде за преграждането на ложето, щори и покривала за креслата, много се ценил като част от чеиза на именита особа (при това се ценил много по-високо, отколкото две-три села със селяните и селско-стопанските постройки). Съответстващите цветове и хералдически символи, изтъкани или ушити със златни конци, правели спалнята (именно така наричали този комплект) подарък, достоен даже за краля.


